Има много версии за произхода на пицата. В нея традиционно се добавят разнообразни добавки – зеленчуци, месо, маслини, млечни и доматени сосове – и е влизала в порциона на римските легионери; била е храна за бедни и богати. Но никога пицата не е блестяла нито със сложност на ритуала на приготвянето си, нито със специални поводи на консумация.

През 70-те години Фердинанд – крал на дветe Сицилии нарушил всичките етикети на съвремието и посетил инкогнито в Неапол заведението на местния специалист на пици Антонио Тести. Монархът бил поразен от многообразието на ястията, възхитен от вкуса им. Макар, че кралицата твърдо отказвала да вкуси пица, смятайки я за храна на бедните монархът признал заслугите на пицата и я въвел като храна в кралската кухня, но минали десетилетия и Фердинанд II, който бил гурман решил да се пребори с женската част нa двора му, която била твърдо срешу пицата. Той събрал готвачите на тайно съвещание, за да решат важна задача: как да придадат важност на пицата и да я направят блюдо, всепризнато за знатните среди. Основното и най-деликатно решение, което трябвало да се реши как да се измислят инструменти за хранене на пица, така че да не се изцапват пръстите с масло и доматена паста за пици.

На велможата Дженеро Спадачини било поръчано за 6 месеца, които оставали до рожденния ден на кралица Маргарита да разреши тези сложни задачи. Дженеро с чест се справил като заповядал да се излее от метал специално чукало във вид на статуетка на човек-чукалото било от бронз и с него готвачът трябвало да замесва сместа за пица. А за храненето – и това усъвършенстване стигнало и до наши дни-прибавил към трите съда на вилицата четвърти, който се оказал полезен и за ядене на спaгетите.

По повод рождения ден на кралица Маргарита Савойска готвачът дон Рафаел Еспозито и неговата съпруга изпекли огромна пица, на която дали името на кралицата. оттогава пица “Маргарита” се превърнала в най-изисканото блюдо в кралското меню. Други почитани пици станали “Четири сезона” и “Маринар”.